Атина: Де Агостини Хелас. — 32 с. — ISSN: 1791-4256.
Около VII в. пр.Хр. морската търговия превръща Йония (югозападното крайбрежие и островите на Мала Азия, населени от йонски гърци) в процъфтяваща област, докато в съседните полиси с бързи темпове се развива културата.
Люлката на древната цивилизация осигурява багодатна почва за философите, които започват да размишляват върху причините, пораждащи многобройните природни феномени. В началото на VI в. пр.Хр. на научната сцена стъпва учен, който създава нов подход: „Числото е господар на формите и идеите и причина за съществуването на божества и демони. Този ерудиран човек носи името Питагор.
Той оставя след себе си впечатляващо наследство в областта на математиката, включващо теоремата за правоъгълния тръгълник, открива ирационалните числа и създава религиозно-философска школа, насочена към пречистване, с помощта на тайно учение за прераждането на душата. Неговите теории вдъхновяват известни представители на „златния век за философията, като Сократ и Платон, същевременно успявайки да положат основите за развитие на науката.