Арбалиев Георги. Строителни и художествени традиции на българската архитектура

София: Техника, 1977. — 439 с.В тази книга се разглеждат строителните и художествените традиции, похвати и явления, намерили отражение в развитието на българската национална архитектура.
На основата па събиран и анализиран в продължение на много години значителен фактически материал е направен опит за създаване на по-широка и по-строга художествено-творческа класификация па нашето архитектурно-художествено наследство, както и за изясняване на неговото стилово многообразие, на традиционните му форми и на техните взаимни връзки и влияния при изграждането на българската национална архитектура.
Подробно се разглеждат факторите, които са съдействували за появата и развитието на традиционните форми и похвати във възрожденската архитектура като едно от най-големите творчески постижения на българския народ. Значително място е отделено и на синтеза между архитектурата и приложно-декоративните изкуства, чрез който се изявяват пай-добре художествените достойнства на народната архитектура.
Книгата е богато илюстрирана с чертежи и фотоснимки, някои от които се публикуват за първи път. Те дават нагледна представа за самобитния характер на българското архитектурно наследство и за неговата пряка връзка с богатото на форми и мотиви народно изкуство.
Трудът е предназначен за архитекти, инженери, художници, изкуствоведи и за всички читатели, които ценят традициите на народното изкуство и архитектура.